Знам как се чувства човек по време на паник атака.
И знам колко по-лесно е в този момент да се хлъзнеш по пързалката на страхливите мисли – да повярваш, че ей това сърцебиене – точно тоя път вече! – вероятно е инфаркт,
и точно ей това замайване в момента – тоя път вече!- ще доведе до припадък,
..и как това усещане за недостиг на въздух ще доведе до задушаване..
И знам как си готов да тръгнеш към Спешното, а когато отиваш на море (ако въобще се осмелиш да пътуваш) взимаш със себе си голямата чанта с лекарства и проверяваш къде точно се намира Спешният център в курорта.
И знам, че от паник атака не може и няма да се предизвика сърдечна недостатъчност или инфаркт.
И знам, че дишането ти няма да спре и няма да се задушиш.
И знам, че няма да припаднеш.
И знам, че те е страх да не загубиш контрол и да не изчаткаш. Няма!
Няма.
Обещавам ти.
Но знам как страхът, паник атаките и тревожността скапват КАЧЕСТВОТО на живот. Не дължината му. Качеството му. Вече не ти е щастливо, не ходиш на бар, а на кардиолог всеки ден (излишно!), в интернет не четеш за мода, любов, филми, ол инклузив и криптовалути, а търсиш на какво е симптом болката в дясното подребрие и опасна ли е температура 37.1.
Баста!
Човек може да овладее паник атаките.
Човек може да овладее тревожността.
Окей, да, не е лесно. Нито психологът, нито антидепресантът са магия.
Но с търпение, с правилна насока, с подходяща терапия, с желание и с усилийце – можеш да се справиш.
С голи техники е наивно човек да смята, че може трайно да се справи с паническо разстройство. Трябва да са обяснени и осмислени през призмата на психологическата работа с твоя психолог. И не само. Голямата картина трябва да се промени – да изградиш разумната смелост, рационалното мислене, правилния вътрешен диалог, положителната нагласа – всичко това, само чрез статии и техники е трудно да стане.
И все пак! Искам да обърна внимание на някои от най-ефективните техники, с които можеш да си помогнеш да овладяваш паник атаките, а колкото повече го правиш и успяваш, толкова по-силен, смел и устойчив ще бъдеш. А да станеш такъв е първата крачка към това да нямаш паник атаки!
1. Първото е да се приучиш да водиш рационален вътрешен диалог. Наистина без това не става!
Негативният вътрешен диалог засилва пристъпите на паника. Ако физиологичните телесни реакции, свързани с паниката, се появяват изневиделица (първичен страх), то твоя емоционален отговор, спрямо тях, е твой избор и всъщност именно този избор предопределя дали след 10 минути вече ще се чувстваш супер, победил една паник атака, или след 10 минути ще пътуваш към Спешното, изплашен, треперещ, ошашкан.
Ако си кажеш, че физиологичните симптоми са ужасни, силни, страшни, че едвам стоиш, че това сигурно вече е инфарктът…Оооо, повярвай ще си спретнеш паник атака за чудо и приказ, и дълго ще ти държи влага. И ще получаваш още и още паник атаки. Защото страхът се храни само със страх. Златно правило!
От друга страна, ако съумееш да си напомниш, че случващото се е онази твоята хитричка, но безобидна тревожност, че всичко това е просто малко в повечко адреналин и кортизол, ако си напомниш, че след малко всичко ще отмине – то тогава шансът да тушираш напиращата паник атака е голям.
Не я подкокороствай!
Страхливите мисли водят до повишени нива на стрес хормони.
Стрес хормоните предизвикват симптоми.
Симптомите плащат още повече.
Влиза ли ти се в тоя омагьосан кръг?!
2. Втората техника е т.нар. фокус-техника.
С цел да не се концентрираш върху сърцебиенето и да не хукнеш към апарата за кръвно ( не го докосвай!) , използвай някое от тези трикчета:
– Брой от 100 до 1 през три – 100, 97, 94, 91, 87, упс..88, и така…
– Преброй парите в портфейла си (Дай Боже да има дълго да броиш!)
– Потърси сините предмети в стаята. После меките предмети в стаята. После нещо, имащо аромат. Фокусирай се върху всичко друго, но не и върху сърцетупа или там другите екстри!
3. Третата техника е да запретнеш ръкави и да покажеш на тревожността с кой си има работа. Разгневи се!
Можеш да го направиш физически или вербално. „Махай се! Нямам време за глупости!” или удари с юмрук по възглавницата..
Идеята е да се освободиш от напрежението, като от страх го трансформираш в здравословен гняв и го изкараш от себе си.
4. Дихателни техники – тук толкова мога да пиша и да обяснявам, че по-добре да го направя в друга статия. Хора, помага! Знаем правилото – успокой тялото, за да успокоиш ума.
5. Петата техника е свързана с приемането на симптома.
Сърцебиене? Окееей. Чувство за задух? Суууупер. Тежест в гърдите? Хм.. Голяма работа!
НИЩО НЯМА ДА ТИ СЕ СЛУЧИ.!
Остави усещанията просто да отминат.
Имаш сърцебиене и когато танцуваш цяла нощ, и когато печелиш от лотарията, и когато ти кажат, че ще ти увеличат заплатата, и когато си лудо влюбен.
Както тогава не ти става нищо от сърцебиенето, така и сега няма да ти стане.
Ще ми кажеш „Е, да но тогава знам от какво се получава това сърцебиене, а сега идва отведнъж и не знам какво се случва…”
Е, аз знам.
И не е инфаркт.
А просто тревожност! Твоето другарче Паникьорчо. Майната му! Погледни пак точка 3. !
P.S. Тези техники не е необходимо да се прилагат в комбинация или последователно всеки път! Според момента и твоето лично усещане какво е подходящо в конкретната ситуация – избирай и конкретната техника.
Има още тоолкова много – техники бол, за говорене много. Нищо, продължаваме следващия път.
Дерзай!