Работя основно с хора с повишена тревожност и паник атаки. Всеки ден поне по няколко пъти чувам въпроса ”Какво да направя, за да спра тревожността веднага?”, „Кажете ми някоя техника, която на момента да ми помогне тази гадна тревожност да изчезне.”
Толкова ми се иска да имаше техника, мантра, формула, която просто ей сегичка на момента да можеше да елиминира тревожността веднъж и завинаги!
Уви, мили приятели. Колкото и да ни се иска на всички
– на терапевтите да бъдем всесилни и на момента човек да може да усети ефекта на нашата работа
– на вас(нас) – хората с тревожност – за да живеем пълноценно и не със свито сърчице
Е, за съжаление такива вълшебни рецепти, гуру-концепции и магически техники няма.
Но!
Започва обнадеждаващата част ☺
Оправия, както обичам да казвам на клиентите си, има.
Да, коства търпение, личностна промяна, преосмисляне, изграждане на нови възгледи спрямо тревожността и цялостно… Тоест фундаментални и комплексни промени в нагласите, в навиците, в начина на живот. Не звучи лесно, нали? И не е. Но пък резултатът – да свалиш от раменете си едно огромно бреме, да заживееш извън консервата на тревожността и страховете, да си щастлив… Ако за това не си струва да положим мотивирани усилия, то за какво друго?
И макар да няма вълшебни техники, които да ни отървават от тревожността от днес и форевър – все пак комплексните насоки, които ще прочетеш по-надолу са част от стъпчиците, които изграждат повече стабилност, устойчивост към стреса, разумна смелост и те учат как да съхраняваш вътрешния мир и хармония.
Комплексните насоки за справяне с тревожността са свързани с изработване на нови концепции в различни аспекти: на физическо и емоционално равнище, на поведенческо и умствено равнище, „АЗ”-равнище (изграждане на правилен, силен, слънчев усет към себе си и света).
Физическо равнище:
Физическите измерения на тревожността са свързани с редица физиологични дисбаланси в мозъка и тялото. Физиологичните дисбаланси, свързани с тревожността, фобиите, паниката, могат да бъдат положително повлияни чрез:
- Дихателни техники – Кой знае защо дихателните техники биват неглижирани, а в същност плиткото, гръдно, учестено дишане (както всъщност напрегнатият човек диша постоянно без да осъзнава) играе огромна роля за поддържане на общото усещане за тревожност. (Очаквай скоро повече инфо как и защо е важно правилното дишане)
- Релаксация – Една от най-трудните задачки за тревожния човек, седящ вечно на щрек! А всъщност практикуването на релаксация, отпускането са все неща, които са точно на противоположния полюс на напрежението, страха и контрола. Тоест, виж колко логично – ако искаш да се научиш „да си над нещата” – научи се да забавяш темпото и да релаксираш. (Повече за медитация, прогресивна мускулна релаксация и т.н. очаквай скоро)
- Спорт. Спорт. Спорт. Неслучайно го пиша три пъти. Интензивната, редовна аеробна физическа активност е една от най-важните и най-ефективни стратегии за справяне с тревожността. (Очаквай скоро повече по темата и дано успея да те мотивирам да станеш фен на сутрешния крос или поне на танците)
- Хранене – Прекаленият светец и Богу не е драг. Без да се вманиачаваме какво е ОК и какво не е ОК като хранене при тревожност (защото всъщност това е също вид тревожност) е добре да се избягва прекомерната консумация на кофеин, захар, стимулиращи продукти.
Емоционално равнище:
Тук можем да говорим с часове какво, защо и как. Но накратко:
Да се научим да се справяме с потиснатите чувства – задържания гняв, обидата, несигурността – защото всичко това допринася за натрупването на тревожност и нейната ескалация.
Нужно е първо да идентифицираме чувствата, второ – да ги назовем с истинските им имена, и да намерим подходящ начин за тяхното изявяване.
Тежи този багаж, човече!
Научи се да го сваляш.
Поведенческо равнище:
Тук намират място едни от най-важните стратегии за справяне с тревожността и респективно фобиите. Поведението ни може да е поддържащ фактор за тревожността, да я храни, да я хронифицира, или точно обратното – с правилното поведенческо отреагиране можем да отнемем от силата й. Част от тези стратегии са:
– Десенсибилизация (имагинерна и реална)
– Развиване на умение за кефско наблюдение и приемане на симптомите на тревожността (това ги разкостява гадините ☺)
– Префокусиране/отвличане на вниманието
*Всички тези техники са ефективни, когато не просто се изпълняват самоцелно, а са структурирани в подходящ терапевтичен план.
Умствено равнище:
Негово височество Вътрешният диалог!
Представи си рационалното ти гласче и тревожното гласче. И докато тревожничкият все върти около „Ами ако…” то рационалният трябва да бъде по-силен с едно силно „Живей!”, защото, приятелю, този живот е за живеене, той не е за мислене!
Дебни катастрофизиращите мисли, бързо ги рационализирай и се опитай да подхождаш с приятна ирония към всички фалшиви, нелогични страхове. Комедия или трагедия, изборът е твой.
„АЗ” равнище:
Ще го кажа само с няколко прости думи.
Тревожността иска да те префасонира в Рицаря на печалния образ. Иска страх. Иска паника. Иска сърцетуп. Иска да се вайкаш „как тревожните мисли са по-силни от теб”.
И не обича силни, уверени, усмихнати хора. Хора с цели, с хъс, изпълнени с живец и слънце. Просто не може да се справи с тях. Трвърде голяма лъжица са за нейната уста.
А може би всъщност тревожността идва не само за да те поизмъчи, може би идва, за да те научи как се живее наистина. Смело. Щастливо.
Защото тази победа всъщност те учи точно на това.