Тревожността е състояние, при което се активират защитни реакции, без да съществува реален и пряк подбудител.

По правило тревожността е страхотен ресурс и е нормална (дори желана!) реакция в определени ситуации, която активира важни механизми за справяне с конкретен възникнал проблем.

Широко известен е примерът с големия, страшен тигър, а именно: Разхождате се из екзотичната джунгла и изведнъж срещате зъл, озъбен тигър. Уверявам ви, ще изпитате всички симптоми на тревожност и паника – от сърцебиенето, до тунелното виждане, треперенето и трудното дишане – и всичко това ще е съвсем нормално, защото перфектно работещият механизъм на организма ни подава нужния адреналин в нужната ситуация – за да имаме силата и енергията, необходими ни да се бием здравата или да бягаме здравата – с едничката цел да оцелеем.

Проблемът с тревожността и паниката идва, когато не сме в джунглата, а например лежим в леглото, пътуваме в асансьора или си пием следобедното кафе. Тигри не се виждат наоколо и въпреки всичко изневиделица усещаш сърцебиенето, не можеш да мислиш рационално, ръцете изтръпват, дишането става на пресекулки и си във фазата „Помощ, умирам!”.

След първите няколко посещения в бърза помощ вече си наясно – лекарите ти казват – стрес, страх, тревожност, паническо разстройство.

Много често клиентите ми идват сякаш разочаровани:”Лекарите казват, че сърцебиенето ми е в следствие на паник атака, а не на сърдечен проблем”. Радвай се! Не разбирам от лечението на сърца, клапи и аорти, но това, което със сигурност знам е, че тревожността, паниката, страхът са състояния, които заедно можем да овладеем и да излезем победители в борбата с нашия нереален, но все пак страховит тигър.